Астрономи заснеха тайния спътник на Бетелгейзе и разкриха вековна космическа гатанка

Загадката около променливата яркост на една от най-известните звезди в нощното небе – Бетелгейзе от съзвездието Орион – най-накрая е напът да бъде окончателно разплетена. Астрономи успяха да заснемат най-чистия и детайлен кадър досега на нейния невидим спътник. Тайнственото тяло, временно кръстено Betelgeuse B (или Сиварха, което от арабски се превежда като „гривна“), бе регистрирано благодарение на високопрецизния инструмент SPHERE, монтиран на Много големия телескоп (VLT) в чилийската пустиня Атакама.

Идеята, че гигантската звезда не е сама в пространството, обикаля научните среди от десетилетия, но всички предишни опити за нейното улавяне потъваха в светлинни смущения. Новите данни постигат изключителна статистическа сигурност, надминаваща прага за научно откритие. В момента обектът все още запазва официалния си статус на кандидат-спътник, тъй като учените трябва да проследят орбиталната му траектория от другата страна на гиганта по време на планираните наблюдения догодина, за да потвърдят гравитационната им обвързаност.

Наблюденията показват, че Betelgeuse B се намира на разстояние около 8,8 астрономически единици от своя гигантски съсед – разстояние, близо девет пъти по-голямо от това между Земята и Слънцето. С маса между 2,6 и 3,1 слънчеви маси, новият обект се оказва млада звезда от главната последователност, значително по-тежка от първоначалните теоретични изчисления. Тъкмо нейната гравитация е "клатила" Бетелгейзе, причинявайки вторичния 6-годишен цикъл на пулсация в яркостта ѝ.

Разкриването на спътника обяснява и защо легендарни космически обсерватории като Хъбъл и Чандра пропускаха присъствието му досега – техните сензори просто не покриваха специфичния спектрален диапазон, в който излъчва младата звезда. Комбинацията от адаптивна оптика и поляриметъра ZIMPOL на VLT успя да неутрализира атмосферните изкривявания на Земята, улавяйки бледата светлина на компаньона в непосредствена близост до яркия гигант.